Последният брой на вестник „Независимост“, повторното завземане на Свиленград и Малко Търново в хода на Балканската война от Българската армия. Това са част от събитията, с които се свързва датата 12 октомври в българската история. На тази дата в 1913 г. в периода 4 - 12 октомври, по време на Балканската война, българската армия повторно завзема Малкотърновско и Свиленград.

Балканската война е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.) ) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Неговото по-нататъшно обществено-икономическо и културно развитие се спъва както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен гнет. 
На този ден през 1874 г. излиза последният брой на в. „Независимост”, списван от Любен Каравелов. От изданието, в което са публикувани всички повести и разкази на Каравелов, излизат 52 броя. Сътрудник на вестника е и Христо Ботев. 
Година по-късно Христо Ботев подава писмено заявление, че напуска БРК.
На този ден през 1927 г. Вътрешната тракийска революционна организация се саморазпуска под натиска на властите и дейците й учредяват Комитет за свободата на Тракия с председател Димитър Маджаров (Маришки) и подпредседател Константин Георгиев.

1980 г.
От 12 до 15 октомври на посещение в България е президентът на Гърция -Константинос Караманлис. 

1975 г.
В периода 9 - 12 октомври в Пловдив се провежда Първият фестивал на българския късометражен филм. 

1962 г.
Установени са дипломатически отношения с Алжирската демократична република.
Алжир е държава в Северна Африка с площ 2 381 714 кв. км и население 29 800 000 души. Столица е град Алжир. На север граничи със Средиземно море, на юг - с Мали и Нигерия, на изток - с Либия и Тунис, на запад - с Мароко.
Официалните езици са два: арабски и френски. Паричната единица е динар. 

1960 г.
България признава независимостта на Република Мали, а на 23 октомври същата година се установяват дипломатически отношения с нея.
Република Мали е държава в Западна Африка. Площта й е 1 240 000 кв. км.; населението е 10 800 000 души (към 1996 г.) - бамбара, фулбе, сенуфо, малинке и др. 63% са мюсюлмани, останалите изповядват местни религии. Официален език е френският. Столица на страната е Бамако. Паричната единица е CFA франк. Административно Мали се разделя на 7 области. Законодателният орган е Национално събрание. 

1944 г.
Обявява се декларация на ръководствата на отечественофронтовските партии, в която се заявява, че в Отечествения фронт могат да бъдат приети само политическите организации, които преди и на 9 септември вземат активно участие в борбата срещу фашизма. Другите партии и организации, които в решителния момент на борбата се оказват на страната и в помощ на фашизма, не могат да бъдат допускани в Отечествения фронт. Това се отнася и до демократи, либерали, гичевисти и радикали като партии въпреки декларациите на някои от тях, че сега, след 9 септември, са съгласни с програмата на Отечествения фронт и подкрепят политиката на Отечествено-фронтовското правителството... Въобще вън от Отечествения фронт няма демократични политически организации...". Декларацията се подписва от Трайчо Костов, д-р Георги М. Димитров, Петър Попзлатев и Коста Лулчев. Многопартийната система остава затворена. 

1938 г.
В периода 12 - 14 октомври на посещение в София е германският стопански министър Вилхелм Функ. Сключва се споразумение за износ на български селскостопански продукти и внос на немски промишлени стоки и военни материали. 

1937 г.
Двадесет и шест опозиционни водачи от "Петорката", Демократическата партия, БЗНС “Пладне” и Националното социално движение с писмо до царя настояват да се възстанови политическият живот в страната. 

1935 г.
Висшият военен съвет уволнява от армията 79 офицери, симпатизиращи на Дамян Велчев.
Дамян Велчев е политически и военен деец, генерал-полковник. Роден е на 20 февруари 1883 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София, а по-късно следва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Взема участие като офицер в Балканската война (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Един от създателите на Военния съюз, през 1922 г. той е избран в неговото ръководство. Участва в осъществяването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. От 1923 г. до 1928 г. е началник на Военното училище. Като ръководител на централното ръководство на Военния съюз е един от главните организатори и извършители на държавния преврат на 19 май 1934 г. Поради промяна в политическата обстановка в страната Велчев е изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. През есента на 1935 г. се завръща нелегално в България. Обвинен в подготвянето на преврат, Дамян Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен в резултат на амнистия. Постепенно преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира на 25 януари 1954 г. във Франция. 

1931 г.
Съставя се ново правителство на Народния блок начело с Никола Мушанов, водач на Демократическата партия.
В правителството на Народния блок, съставено през юни 1931 г., Никола Мушанов поема за трети път поста министър на вътрешните работи, но през октомври 1931 г. цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. След държавния преврат на 19 май 1934 г. продължава, макар и полулегално, политическата си дейност. Обявява се против въвличането на България във Втората световна война (1939-1945 г.) на страната на държавите от хитлеристката ос, но отказва и сътрудничество с комунисти и леви земеделци. В началото на септември 1944 г. дава съгласието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без определен портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е задържан и заради отрицателното му отношение към отечественофронтовската власт е държан дълги години в затвора, след което е въдворен в провинцията, където умира на 10 май 1951 г. Автор е на дневник и мемоари, част от които е публикувана. 

1930 г.
В периода 5 - 12 октомври в Атина е свикана Първа балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни. Българската делегация е водена от проф. Стефан Киров. 

1928 г.
На председателя на Съвета на Обществото на народите се връчва изложение-протест на добруджанските българи против румънските изстъпления в Южна Добруджа през септември. 

1927 г.
Вътрешната тракийска революционна организация се саморазпуска под натиска на властите и дейците й учредяват Комитет за свободата на Тракия с председател Димитър Маджаров (Маришки) и подпредседател Константин Георгиев.
Вътрешната тракийска революционна организация е националнореволюционна организация на тракийските българи, която се бори за автономия на цяла Тракия, която се оказва след края на Първата световна война (1914–1918 г.) вън от пределите на България. Организационните й структури са нелегални бойни групи, възглавявани от районни отговорници и пунктови началници. Формира и свои въоръжени чети, ръководени от войводи. Като цяло ВТРО се учредява на 17 септември 1923 г. от дейци на разтурената вече Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация (БТВТРО). Установява контакти с легалните тракийски дружества в Хасково, Кърджалийско и Смолянско, а сформираните въоръжени чети съсредоточават своята дейност главно в пределите на Западна Тракия. Защитава тракийските бежанци от нападения на разбойници и контрабандисти, както и от грабежите на тютюневи комисионери. За набиране на материални средства облага с данък едрите тютюневи фирми. Само за няколко месеца, благодарение на местното население, се превръща в истинската власт в Югоизточна България. Дейността й продължава до лятото на 1926 г., когато поради неблагоприятни външнополитически условия се принуждава да се саморазпусне. Официално обаче прави това на 12 октомври 1927 г. 

1922 г.
Деветнадесетото народно събрание формира 9-членна анкетна комисия за правителството Малинов-Костурков. 

1913 г.
В периода 4 - 12 октомври, по време на Балканската война, българската армия повторно завзема Малко Търновско и Свиленград.
Балканската война е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз (1912-1913 г.) ) против Османската империя. Предизвиква се от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Неговото по-нататъшно обществено-икономическо и културно развитие се спъва както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен гнет. 

1901 г.
Трети земеделски конгрес в София оформя окончателно БЗНС като политическа партия. 

1879 г.
Митрополит Григорий Доростоло-Червенски предава духовната власт над Северна Добруджа на Румънската православна църква. 

1876 г.
Представители на Българското централно благотворително общество (Кириак Цанков и Панталей Наботков) се срещат с ръководството на Славянския комитет в Петербург и излагат готовността си да подготвят доброволчески отряди, които да навлязат в Северна България и оттам да атакуват в тил изпратената срещу Сърбия турска армия. 

1875 г.
Христо Ботев подава писмено заявление, че напуска БРК.
След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 г. Христо Ботев напуска БРК (това довежда и до разпускането на организацията), но той не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой в. "Нова България", от който успява да издаде само един брой. След избухване на Априлското въстание 1876 г. Ботев застава начело на една чета и с нея преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия народ. След неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан. 

1874 г.
Излиза последният 52-ри брой на в. "Независимост". Поради финансови затруднения Любен Каравелов се принуждава да преустанови издаването на вестника.
Вестник “Независомост” е български вестник редактиран от Каравелов в Букорещ. Вестника излиза след спирането на в-к “Свобода” на 23 февруари 1873 година, от който са издадени 23 броя. Вестник “Независимост” изиграва голяма роля за революционното пробуждане на българите. Във вестниците “Свобода” и “Независимост” се публикуват всички повести и разкази на Любен Каравелов. На вестника сътрудничи и поета революционер Христо Ботев. 

На тази дата са родени:

1933 г.
Родена е Бригита Василева Чолакова – българска журналистка. Завършва СУ “ Св. Климент Охридски”, специалност “Немска филология”. В БНТ е от 1971 г. Автор и водещ е на предаванията “ТВ-обектив”, “Пожелахте да видите”, “Стил”, “ТВ-неделник”, “Модена-ТВ”. Печелила е първи награди като водещ от конкурси на телевизията и радиото. Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий”. Умира на 6 септември 1999 г. в София. 

1928 г.
Роден е Рангел Петров Вълчанов – български режисьор и актьор. Завършва актьорско майсторство и режисура. От 1952 г. работи като актьор, асистент-режисьор и режисьор в СИФ - София. Като актьор дебютира при З. Жандов в "Тревога" (1951 г.), след което се снима в: "Невероятна история" (1964 г.), "Двойникът" (1979 г., режисьор Николай Волев), "Карнавалът" (1990 г., режисьор Иванка Гръбчева). 
Рангел Вълчанов е автор и на редица документални филми: "Пътешествие между два бряга" (1968 г.), "Юбилей" (1983 г.), "Любомир Пипков" (1984 г.), "Мечтателят" (1982 г.), "Индия, любов моя" (1983 г.), "Индия завинаги" (1984 г.), "Спомени от бъдещето" (1987 г.), "Нещо във въздуха" (1993 г.). Режисьор е на ТВ-предаването "Как ще ги стигнем…". Моно спектакъл "Лазарица" (1998 г.). "За кервана и неговите кучета" (документален, 1999 г.), "Юбилей 25" (документален 1999 г.). Носител е на орден "Стара планина" (1999 г.). Печели специалната награда на Международната академия за изкуства - Париж (1996 г.). 

1920 г.
Роден е Петър Незнакомов (псевдоним на Петър Димитров Димитров) - български писател. Завършва Военното училище в София (1942 г.) и работи като редактор в "Стършел", "Литературен фронт", Студията за анимационни филми, сп. "Отечество". Член е на СБП. Автор е на хумористични разкази, повести, фейлетони, пародии, киносценарии, произведения за деца. Съставител е на хумористични и сатирични антологии. Избраните му разкази "Случаят Пенлеве" излизат през 1970 г. Н.: "Чудомир" (1969 г., 1976 г.), "Георги Кирков-Майстора" (1977 г.), наградата на СБП (1985 г.). Съчинения: "Ах, тия хлапета" (1971 г., 1981 г.), "Новогодишен фазан" (1972 г.), "Барабанчикът на полка" (1973 г., 1983 г.), "Ода за нахалството" (1975), "Тунелът Суламанш" (1975), "Разкази за петте океана" (1976 г., 1979 г.), "Литературни пародии" (1981), "Жреците на Талия. Моите литературни спомени" (1984 г.), "Четиримата Дюма" (1986 г.). 

1904 г.
Роден е Георги Делчев Брадистилов - български математик, член-кореспондент на БАН (1967 г.). Завършва СУ “ Св. Климент Окхридски” (1927 г.), специализира в Сорбоната (1931-1932 г.) при Е. Картан и Ж. Адамар и в Мюнхенския университет (1937-1938 г.) при Л. Зомерфелд и К. Каратеодори; защитава докторат (1938 г.). Професор (от 1943 г.) и ръководител на катедра по математика в Държавната политехника (1945-1953 г.). Ръководител на катедра по висша математика и ректор (1962-1966 г.) на МЕИ (дн. Технически университет) в София. Автор е на повече от 70 научни труда и на учебници по висша математика за инженери. Умира на 18 юли 1977 г.в София. 

1883 г.
Роден е Иван Йовчев Снегаров - български историк, специалист по църковна история. Член-кореспондент на БАН (1933 г.), академик (1943 г.). Завършва Духовната семинария в Цариград (1906 г.) и Киевската духовна академия (1912 г.). През 1912-1926 г. е учител в Солунската мъжка гимназия, в Ямболското педагогическо училище, в Софийската семинария, в Първа мъжка и Първа девическа гимназии в София. Доцент по църковна история (1926 г.), професор (от 1933 г.) в Богословския факултет на СУ (от 1950 г. - Духовна академия). Автор е на 21 монографии, на 200 студии, на статии, рецензии, на популярни статии и отзиви. Научните му интереси са насочени към изучаване историята на Българската църква. Обстойните му изследвания в тази област го определят като най-добрия неин познавач. Най-голямото му научно дело е фундаменталното изследване “История на Охридската архиепископия”. Автор е на изследвания за българо-руските културни връзки до ХVIII в., за манастирски кондики. Пише биографиите на Неофит Рилски, Райно Попович и др. Умира на 1 март 1971 г. 

1867 г.
Роден е Стефан Михайлов Нерезов - български военачалник, генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913) - началник на щаба на действащата армия. През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ Първа отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Загива при атентата в църквата "Света Неделя" в София. Умира на 16 април 1925 г. в София. 

За събитията на този ден в българската история припомня агенция "Фокус".