Нашествието на кърджалиите по българските земи, освобождението на Скопие в хода на Първата световна война, откриването на НГДЕК в София. Това са част от събитията, с които се свързва датата 10 октомври в българската история.

На тази дата в далечната 1800 г. големи групи кърджалии начело с Кара Фейзи, Халил паша и брата на Осман Пазвантоглу – Ибрахим започват поход към Цариград. Разбойническите отряди обкръжават Сливен, Одрин и Лозенград. Разбойническите отряди, образувани главно от турско и албанско население и много рядко от българи предприемат опустошителни действия главно в българските земи, като ограбват, отвличат и избиват населението. 67 години по-късно в 1867 г. най-близките приятели и съратници на Георги Раковски организират погребението му в гробищата Щербан водъ, Букурещ. Присъстват стотици български емигранти, чужди дипломатически представители, румънски журналисти и общественици. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза.
 

На тази дата в 1915 г. по време на Първата световна война (1914-1918 г.) 24-ти Черноморски полк освобождава Скопие. На 17 октомври е завзет Велес, а на 1 ноември - Прилеп. 
В София през 1977 г.се открива Национална гимназия за древни езици и култури (Класическата гимназия). Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ" има статут на Национален класически лицей към СУ "Св. Климент Охридски". Научно-методически тя е интегрирана към Университета. 
Курсът на обучение в гимназията е петгодишен /VIII-ХII клас/ и протича в две степени - гимназиална и лицейна. 


1995 г.
Започва посещението на българският патриарх Максим в Белград и Босилеград, което продължава до 16 октомври.
Патриарх Максим (със светско име Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. През 1971 г. става патриарх и софийски митрополит. Представител е на Българската православна църква в Московската патриаршия в периода от 1950 до 1955 г., главен секретар е на Светия Синод между 1955 и 1960 г. Ловчански митрополит е от 1960 до 1971 г.. Почетен член е на международната комисия при световния съвет на църквите в Женева. 

1994 г.
При тежка авария в ТЕЦ "Марица-изток 3" са ранени 26 души, а други 21 умират в следствие на тежки изгаряния. 


1981 г.
В пантеон в Котел се полагат костите на Георги С. Раковски.
Пантеонът в град Котел е открит в чест на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. В основната експозиционна зала се намира саркофагът на Георги Раковски. Върху него са поставени бронзово знаме с думите "Свобода или смърт" и сабята на Раковски. 


1980 г.
В Националния археологически музей в София се открива шведската изложба "Викингите и техните предшественици". 


1979 г.
На тридневно посещение в България пристига престолонаследника на Япония Акихито и съпругата му принцеса Мичико.
Официални отношения между Република България и Япония са установени по силата на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. През 1933 г. е разменена кореспонденция между монарсите на двете страни във връзка с установяването на дипломатически отношения, като датата на българския отговор (6 септември 1933 г.) би могла да се счита за дата на тяхното начало. През декември 1939 г. първият японски пълномощен министър в България връчва акредитивните си писма. България открива своя легация в Токио през май 1942 г. Правителството на ОФ скъсва дипломатическите отношения с Япония на 7 ноември 1944 г. Същите са възстановени на 12 септември 1959 г., като от 1 юни 1964 г. са издигнати в ранг на посолства. 


1977 г.
В София се открива Национална гимназия за древни езици и култури (Класическата гимназия).
Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин Кирил Философ" има статут на Национален класически лицей към СУ "Св. Климент Охридски". Научно-методически тя е интегрирана към Университета. 
Курсът на обучение в гимназията е петгодишен /VIII-ХII клас/ и протича в две степени - гимназиална и лицейна. 
Първата степен /VІІІ-Х клас/ осигурява балансирано обучение между хуманитарните и общообразователните дисциплини, със засилено изучаване на езици - древни и съвременни. През първата степен се изучават специалните и общообразователните предмети. 
Втората степен /ХІ-ХІІ клас/ осигурява задълбочена и целенасочена подготовка, осигуряваща плавния преход между средното и висшето образование.През втората степен се изучават само специалните и профилиращите предмети. 
Минималният брой на учениците в една паралелка в гимназията е 18 души, а максималният брой – 24, съгласно Наредба №9 на Министерство на културата. 


1952 г.
В София се създава Главно архивно управление при МВР с два централни архива - Централен държавен исторически архив и Централен държавен архив на Народна Република България. 


1951 г.
С указ на Президиума на Народното събрание се създава Държавен архивен фонд (ДАФ) на България.
Държавният архивен фонд е съвкупност от ценни явни и поверителни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските, обществените и други организации независимо от времето, мястото и начина на създаването им и които се съхраняват от органите за управление на Държавния архивен фонд или се водят на отчет от тях. 


1949 г.
Открит е първият Държавен техникум за физическа култура и спорт "Васил Левски" в Пловдив. 


1945 г.
Възстановяват се дипломатическите отношения между България и Чехословакия.
Чехословакия е република в Централна Европа, съществуваща от 1918 до 1992 г. Столицата е Прага. След Първата световна война в условията на разпадане на Австро-Унгария, на 28 октомври 1918 г., е създадена независимата Чехословашка република. През 1935 г. Е. Бенеш става президент на републиката. През март 1939 г. Германия окупира Чехия и създава протекторатите Бохемия и Моравия, а Словакия е провъзгласена за независима държава. На 9 май 1945 г. избухва Пражкото въстание, Чехословакия е освободена. През ноември 1989 г. в страната започват масови вълнения срещу тоталитарната власт. През 1990 г. е създадено правителство на демократичните сили, а за президент е избран В. Хавел. От 1990 до 1992 г. страната се нарича Чешка и Словашка федеративна република, а на 1 януари 1993 г. държавата е разделена на 2 независими държави - Чехия и Словакия. 


1944 г.
Приета е наредба-закон за разтуряне на организацията на българската младеж "Бранник".
"Бранник" е казионна младежка фашистка организация. Създадена е от правителството на проф. Б. Филов със закона за организиране на българската младеж от 29 декември 1940 г. За неин образец е взета организацията "Хитлерова младеж" (Hitler-Jugend), изградена от нацистите в Германия. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Подчинена е пряко на министър-председателя и се издържа от държавния и общинските бюджети. "Бранник" има за цел фашизирането на българската младеж и нейното възпитание е в ултранационалистически и промонархически дух. Като военизирана структура, организацията е изградена на водаческия принцип. Разформирована е от правителството на К. Муравиев. 


1930 г.
В София се основава групата на троцкистите - Лява марксическа опозиция с орган сп. "Освобождение" като секция на Международната лява марксическа опозиция - болшевики ленинци.
Лев Троцки е политически и държавен деец, представител на руското социалдемократическо и комунистическо движение. След Октомврийската революция е един от създателите и ръководителите на Червената армия в Русия. Привърженик е на идеята за перманентната революция. След смъртта на В. И. Ленин Троцки си спечелва омразата на Й. В. Сталин и в края на 20-те години на ХХ в. се принуждава да емигрира. Установява се в Мексико, където продължава активната си политическа дейност. Ползва се с голямо влияние и в България. Сред най-видните му привърженици са Ст. Манов, С. Тодоров и други, които учредяват своя Работническа марксическа група "Освобождение" и издават сп. "Освобождение" от 1931 г. и вестник "Освобождение" (от 1931 до 1932 г.). По-малки троцкистки групи възникват в редица селища на страната, които подкрепят създадения през 1938 г. IV-ти Интернационал, след което се групират в самостоятелна политическа формация – Българска комунистическа партия (интернационалисти). След убийството на Троцки влиянието му в България постепенно намалява, но се запазва и след края на Втората световна война. Неговите привърженици стават противници отляво на отечественофронтовската власт. Те са против тясното политическо и икономическо обвързване на България със СССР. 


1925 г.
Проведена е Учредителна конференция на ВМРО-обединена във Виена. В ЦК влизат имената на: Димитър Влахов, Христо Янков, Георги Занков, Димитър Арнаудов и П. Брашнаров. Печатен орган на организацията е вестник "Македонско дело" (от 10 септември). На 2 февруари 1926 г. към нея се присъединява групата на серчани (Временен организационен комитет - от 19 юли 1925 г.). 
В своята дейност ВМРО-обединена се ръководи от принципите, залегнали в Майския манифест от 1924 г. Издигнат е лозунга за свободна независима Македония в рамките на нейните естествени географски и икономически граници. Прокламирана е и идеята за Балканска федерация, за единен македонски и единен балкански революционен фронт. В организацията членуват представители на бившия Емигрантски комунистически съюз, бившата Серска група, бившата Македонска федеративна организация и Илинденската организация. Ръководи се от ЦК със седалище във Виена, а от 1929 г. – в Берлин. Дейността на организацията се направлява пряко от Балкански революционен център начело с Г. Димитров. Изгражда свои мрежи в България, Македония и Гърция. 


1915 г.
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) 24-ти Черноморски полк освобождава Скопие. На 17 октомври е завзет Велес, а на 1 ноември - Прилеп. 


1886 г.
Провеждат се избори за Трето Велико Народно събрание, спечелени от националистите русофоби, подкрепящи регентството и правителството.
Великото Народно събрание е държавен представителен орган в България, създаден от Търновската конституция през 1879 г. ВНС се свиква от царя, регентите или МС. Избирането на депутатите става чрез преки тайни избори, в които могат да участват всички български граждани от мъжки пол, навършили 21 г. и нелишени от граждански и политически права. За кандидатите за депутати се изисква да са навършили 30 г. и да са грамотни. Един народен представител за ВНС се избира от 10 000 души. ВНС се свиква при строго определени случаи: избор на княз или регентство, промяна на старата или изработване на нова конституция и при промяна на държавната граница. ВНС е еднокамарен парламент. Състои се от председател, подпредседател, секретари и членове. От 1947 до 1971 г. в конституциите не се предвижда свикването на ВНС. 


1876 г.
Джузепе Гарибалди изпраща писмо до Българското централно благотворително общество в Букурещ. "Италианският народ - пише Гарибалди, храни към вашия народ заслужени симпатии поради неговите злощастия и поради неговия героизъм. Скърбя, че не мога лично да участвам във вашите борби. Пожелавам ви постоянство във вашата света мисия и съм ваш: Джузепе Гарибалди."
Гарибалди е един от водачите на революционното крило на движението за национално освобождение и обединение на Италия. От 1834 г. се бори за независимостта на южноамериканските републики. По време на революциите в Европа от периода 1848-1849 г. е един от ръководителите на Римската република. Начело на доброволци участва в освободителните войни против Австрия. Оглавява Похода на "Хилядата" през 1860 г., осигурява победата на Италианската революция. Във Френско-пруската война от 1870-1871 г. начело на доброволци се сражава на страната на Франция. 
С идеите си Гарибалди оказва силно влияние върху мирогледа на водителите на българската революционна организация през Възраждането. Впечатлен от жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г., публично заклеймява османския деспотизъм. В отрядите му за освобождение и обединение на Италия участват и десетки българи. 


1867 г.
Най-близките приятели и съратници на Георги Раковски организират погребението му в гробищата Щербан водъ, Букурещ. Присъстват стотици български емигранти, чужди дипломатически представители, румънски журналисти и общественици. Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза.
Георги Стойков Раковски е революционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист и етнограф. 
Той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (от 1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу османското владичество. Основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866г. , разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си работи за осъществяване на революционните си планове. Умира на 10 октомври 1867 г. от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град. 


1800 г.
Големи групи кърджалии начело с Кара Фейзи, Халил паша и брата на Осман Пазвантоглу – Ибрахим започват поход към Цариград. Разбойническите отряди обкръжават Сливен, Одрин и Лозенград.
Кърджалиите са разбойнически отряди, образувани главно от турско и албанско население и много рядко от българи. Действат в Османската империя по време на феодалните размирици от края на XVIII и началото на XIX в. Те са наемани от паши и аяни, които се бунтуват срещу централната власт. Понякога действат и самостоятелно. Кърджалиите предприемат опустошителни действия главно в българските земи, като ограбват, отвличат и избиват населението. За да се предпазят от техните нападения, селища като Котел и други си организират своя собствена защита. За целта са изграждани укрепени стени и се въвежда постоянно наблюдение, което да предизвестява населението за настъпващите врагове. Някои от българите, които действат като кърджалийски главатари като Индже войвода и други, се отказват от тях и минават на страната на българското население. Кърджалиите са унищожени окончателно след възкачването на престола на султан Махмуд II (1808-1839 г.).