Оригиналите на четирите български конституции и на двете поправки на Търновската конституция са представени в изложба, посветена на Деня на Конституцията и на 200-годишнината от рождението на Екзарх Антим I. Това съобщиха от пресслужбата на парламента.

Председателят на парламента Цецка Цачева откри експозицията на 13 април 2016 г. Тя ще може да бъде разгледана от граждани в Деня на отворени врати на Народното събрание, който ще бъде на 16 април 2016 г.

Председателят на Народното събрание отбеляза при откриването на експозицията, че всяка една конституция е извикана за живот в преломни времена и епохи – когато има необходимост по нов начин да бъдат уредени обществено-икономическите отношения. Търновската конституция е основният закон, който възражда държавността ни, създава държавните институции, регламентира правата и свободите на гражданите, подчерта тя. Следващата Конституция е от 1947 г. след края на Втората световна война и е свързана с промяната на формата на управление на държавата – от монархия тя става република. Конституцията от 1971 г. идва за живот, за да митологизира една идеология, чиито край се поставя с приемането на действащата българска конституция от 1991 г. Показателен е фактът, че съвременната Конституция възпроизвежда най-демократичните решения на Търновската, посочи Цецка Цачева.

Преди да имаме своя държава, ние имаме независима екзархия и Екзарх Антим І като първи екзарх някак естествено се вплита и става първият председател на Учредителното събрание, отбеляза председателят на Народното събрание. Цецка Цачева подчерта, че Антим І е от личностите в българската история, които с основание наричаме духовни водачи. Той е сред малкото политици, които определяме като обединители на нацията и честването на 200 години от рождението му е повод за пореден път да изразим почитта, преклонението и уважението си пред неговата личност, добави председателят на парламента.

Изложбата, посветена на Деня на Конституцията и на 200-годишнината от рождението на Екзарх Антим I, ще бъде отворена за максимален брой граждани в Деня на отворени врати на Народното събрание по повод 16 април – Деня на българската Конституция, съобщи председателят на парламента. По думите на Цецка Цачева така повече граждани ще могат да се докоснат до тези уникални експонати.

Председателят на парламента изрази благодарност към Държавна агенция „Архиви”, Националния църковен историко-археологически музей, Регионалния исторически музей – Велико Търново и Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий”.

Бихме могли да наречем тази изложба панорама на българския парламентаризъм, отбеляза на откриването на експозицията председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. Михаил Груев. Той отбеляза, че за да бъде представена тя, е било необходимо да се обединят усилията на няколко институции, за да може документите, снимките и артефактите да бъдат събрани на едно място.

В изложбата са показани големите светини на българския парламентаризъм и на българската демокрация – оригиналът на Търновската конституция, заедно с председателския звънец на Учредителното събрание, както и нейните две най-важни изменения – едното, свързано с вероизповеданието на престолонаследника, и т.нар. Сребърна конституция от 1911 г., когато се сменя титлата на владетеля от „княз” на „цар”, посочи доц. Михаил Груев. Тук са и оригиналите на двете конституции от комунистическия период от 1947 и от 1971 г., които се съхраняват в архива на Народното събрание, както и оригиналът с подписите на депутатите от Седмото велико народно събрание от 1991 г., добави той.

В изложбата са включени 12 информационни табла, посветени на Конституцията на Република България. В четири витрини са представени оригиналите на българските конституции, сред които и известната „Сребърна конституция”.

Епископската митра и жезълът на Екзарх Антим I също са сред експонатите в изложбата. В нея са представени облекло, богослужебни книги и свещени атрибути, предоставени от Клисурския манастир. На 16 информационни табла се проследява животът и дейността на Антим I, събитията, свързани с борбите за създаване на българската екзархия и работата на Учредителното събрание след 1879 г.