На тази дата през 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания в качеството си на съюзник на Германия, която пък воюва - ефективно или все още символично, и с двете.

България смята, че това ще бъде по-скоро символично действие и до реални военни действия няма да се стигне.

Въпреки че влиза в съюз с Германия на 1 март същата година, София не обявява война на враговете на Германия, а се задоволява единствено да пропуска през територията си германски войски и да изпрати свои в Македония и Егейска Тракия. Цар Борис III и правителството на Богдан Филов се опитват да извлекат максималното от един съюз, който истински не желаят, но без който не биха могли да реализират националните интереси и дори биха поставили страната пред угрозата да бъде окупирана. България не прекъсва дипломатическите отношения с друг германски враг - СССР, дори и след като двата страни влизат във война на 22 юни 1941 г.

До края на съюза си с Германия България така и не изпраща войски на Източния фронт. Макар и САЩ да обявяват война на България през лятото на 1942 г., до 1944 г. войната между двете страни действително остава символична. Едва тогава след разгръщането на съюзническите операции в Средиземноморието и десанта в Италия София е подложена на сериозни бомбардировки от американски и британски самолети и понася големи щети. Това са и единствените реални бойни действия на българска територия по време на Втората световна война, като се изключат изключително маргиналните подривни акции на подкрепяните от Москва партизани.