Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия.

Предисторията

Тъй като не разполагали с достатъчно сили в района, османското командване прехвърля от Видин петнадесет хилядна част командвана от Осман паша.
Движението й от Видин към Никопол започва още на 1/13/ юли, но заради лошото руско разузнаване движението му остава скрито.
Заел на 7/19/ юли Плевен Осман паша незабавно започва превръщането му в солидна крепост. Часове след като той се укрепява започват да пристигат и първите руски части.

Първата атака на Плевен

Генерал Шилдер - Шулднер, командващ Пета дивизия, има заповед да заеме Плевен. Още с пристигането си пред града на 19 юли започва обстрелването на османските защитни съоръжения.
Атаката на плевенските позиции започва на 20 юли сутринта, Шулднер напада Плевен с 9 батальона, 16 сотни и 46 оръдия.
Осман паша разполага с двукратно превъзходство и отлична позиция. Яростният щурм на северните позиции пред Плевен – при селата Буковица и Гривица продължават през целият ден. С падането на нощта обезкървените руски части изоставят и малкото външни укрепления които успяват да превземат.
Загубите са тежки – 2401 срещу повече от 2000 за турците. Неуспехът е обяснен с лошото разузнаване и координация на войските.

Втората неуспешна атака на Плевен

След десетдневно трупане на подкрепления, двете страни са готови за нова атака: ген. Криденер разполага с общо 32 000 бойци.
Осман паша се подготвя старателно. При височините около Плевен са издигнати землени укрепления, а силите му достигат 24 000. Освен това на 15/27/ юли 5000-хиледен отряд отнема от русите Ловеч. Така е осигурена комуникационната линия София – Орхание / Ботевград/ - Плевен, по която Осман паша получава подкрепления, боеприпаси и храни.

За втори път градът е атакуван на 18/30/ юли. Повтаря се не само атаката, но и старите тактически грешки – лоша връзка между войските, вместо общ генерален щурм – две изолирани една от друга и разминаващи се във времето атаки - Кавалерийската дивизия на генерал Шаковски към източните редути, а пехотната дивизия на генерал Михаил Скобелев към редута край село Гривица на север. Шаковски успява да превземе два редута, но вместо да му изпратят подкрепление, атакуват гривишката позиция.

С настъпването на вечерта русите се връщат в началните си позиции. Загубите този път обаче са значителни – 7039 срещу 1200 за турците. След плевенският неуспех западният отряд намалява числеността си на 24 000 души . Както при първата атака, така и след втората, Осман паша не развива успеха си и не предприема преследване, а предпочита да се прибере зад укрепленията си.

Превземането на Ловеч

След победата при Шипка и за руси и за българи и за турци става ясно, че Гордиевият възел на войната е завързан край Плевен.
Усилията и на двете страни е да трупат колкото се може повече войска.
Руското командване взема решение да превземе Ловеч – междинна база по линията Плевен–София, по която турците снабдяват плевенската групировка с подкрепления, боеприпаси и храни. След ожесточени сражения на 22-24 август/1-3 септември/ отбраната на Ловеч е разкъсана и градът е превзет от руската армия . Осигурен е тил на Западния отряд, осигурена е връзка с шипченския отряд.

Третата атака на Плевен

Военният съвет на Западният отряд вече под формалното командване на княз Карол Румънски, вземат решение за щурм на Плевен с наличните общо 96 хиляди руси и румънци на 30 август/ 11 септември/. По това време Осман паша разполага с 35 хиляди души.
След тежки авангардни боеве от 26 -29август / 7-10 септември/ щурмът започва на 30 август/11 септември/.
Според плана трябва да бъдат превзети редутите при Гривица, Омарбей табия и редутите Кованлък и Исса ага – наречени по-късно „Скобелевски редути”. След яростен бой руско – румънските войски заели първият Гривишки редут, но с цената на 3500 жертви, преминават в отбрана и отбиване на турските контраатаки. Тук румънската войска получава своето бойно кръщение.
Омарбей табия е атакувана от частите на ген. Крилов през целият ден. Привечер пред този централен редут русите загубват 4500 души и прекратяват боя

Единствено на левия фланг ген. Скобелев постига сериозен успех: русите превземат редута Кованлък и успешно отблъскват турска контраатака. Бягащите части предават паниката си и на защитниците на Исса ага, забелязал това Скобелев атакува редута и в 18 часа го превзема. С това и последното турско укрепление преди Плевен на левия фланг на фронта пада в руски ръце, отбранителната линия е разкъсана, нужно е да бъдат включени нови свежи сили. Вместо това главното командване преценява, че загубите са тежки, нарежда на Скобелев да отстъпи, ако не може да задържи редутите.

Осман паша се съвзема и още през нощта започва контраатаки отблъснати от руските войски, продължили с пълна сила и през следващия ден. Усетил бездействието на руското командване Осман паша хвърля всичките си сили и успява да овладее редутът Кованлък, към 17 часа пада и редутът Исса ага, а Скобелев остъпва. Така приключва третият щурм на Плевен. Осман паша загубва само 3000 души, а безрезултатно е проляна кръвта на 13000 руси и 3000 румънци.

Причините отново са лошо разузнаване, неправилно разпределение тежестта на силите, липсва организирано взаимодействие между руските и румънските части.
Блокадата на Плевен
Неуспехите предизвикат разочарование и критика сред руското общество, явно е че градът е най–кръвопролитното сражение в хода на войната. Огромното число жертви и тактическите грешки принуждават руското командване да се откаже от опитите да превземе града със щурм. Възприема се стратегията на изтощаване на турския гарнизон чрез пълна блокада.

През септември опитите започват с конна блокада, която трябва да пререже пътищата към Видин и София, да прекъсне връзките с Ловеч. Неколкократно обаче Осман паша е снабдяван от турски отряди с храна, боеприпаси и подкрепа. Пробилите слабият блокаден обръч турски конвои, карат руското командване да повика за обсъждане и реализиране на план за „удушаване” на крепостта героят от Кримската война ген. Едуард Тотлебен.

Планът за блокадата е следния:

-изграждане на ефективна блокадна линия.
-превземане на укрепените пунктове по шосето за София, които Осман паша устройва през септември, задачата е възложена на ген. Гурко.
-въвеждане на ред в снабдяването на войската, тила и санитарната част
На 12/24/ октомври първо ген. Гурко атакува Горни Дъбник. Заедно с руските гвардейци в боевете взема участие и финландски полк. Турските части се предават – 2289 души, с цената на 3533 жертви.

В същият ден започва и атака на Телиш. На 16/28/ октомври след солиден артилерийски обстрел над турските окопи се развяват бели знамена.
В следващите дни частите на ген. Гурко превземат укрепените пунктове при Долни Дъбник и Радомирци – турските гарнизони се оттеглят без бой. Така обсадният обръч е здраво затегнат. Осман паша повече не може да получи нито жива сила нито подкрепления. Проблемът за изхранването на 60 000-та армия става сериозен.

Блокадата и неуспешният опит да бъде прекъсната
Войските на ген. Тотлебен изграждат пред турските отбранителни линии блокадна линия с обща дължина 45 км.
130 000 войници и офицери, снабдени с 560 оръдия заемат укрепленията.
Цялата блокадна линия прерязваща ефективно всички пътища до Плевен е разделена на 6 участъка. Особено внимание е обърнато на участъка командван от ген. Ганецки защитаващ направлението към София, Видин, тук се очаква евентуален удар на Осман паша за измъкване от крепостта. На 24 октомври за плевенския гарнизон на Осман паша започнала дълга агония, завършила на 10 декември при последния отчаян опит да бъде пробита блокадата.
Със затягането на примката, Осман паша решава да се измъкне от превръщащият се в гроб Плевен.
В средата на ноември се чувства остър недостиг на храна и медикаменти, духът на турските войници ежедневно спада. На 19 ноември / 1 декември/ турският военен съвет решава единодушно да опита да пробие блокадата в посока София.

Ударът за пробив се нанася при селата Долни Дъбник и Долна Митрополия, в участъка командван от ген. Ганецки – там където е очакван.

Неуспешният опит за прекъсване на блокадата
На 9 декември рано сутринта Осман паша пресича река Вит и атакува на трикилометров фронт, преминавайки през първия ред руски окопи. Превишавайки почти петкратно османците по численост, руснаците ги отблъскват обратно през реката. Пробивът е запушен към 10.30 часа и турците започват бавно оттегляне с бой към изходните си позиции. В тези критични минути парче от руски снаряд ранява Осман паша.
Блокиращите руски войски преминават в настъпление приближавайки тила на турците.
В 14 часа пред руски парламентьор Осман паша се съгласява да капитулира.
В късият, но жесток бой турците загубват около 6000 души, в плен са взети 34 000 турски войници и офицери и 77 оръдия. На русите боят струва 1717 убити, ранени и безследно изчезнали.

Значение и оценка

- Умелата битка печели възхищение сред международното обществено мнение.
- Боевете за Плевен стават поле за изява на високите морални качества на руските румънските и финландските войници
- Петмесечните боеве за Плевен завършват с пълната победа на руското оръжие и разсичане на гордиевият възел
- Според специалисти падането на Плевен е определено като „началото на края на войната”
- 100 000 руски войници са освободени за да се включат в действията по другите фронтове, които в битките при Шипка - Шейново в началото на 1878 г. откриват пътя към столицата на Османската империя и окончателният край на войната.

Източник: Уикипедия