Търси
Актуално
Раздел категории
| Новини от Кубрат [1102] |
| Новини от региона [1778] |
| Новини от страната [2830] |
| Европа [258] |
| Новини от света [531] |
| Любопитно [480] |
| Здраве [62] |
| Спорт [151] |
| История и култура [444] |
| IT Новини [1] |
Времето
Реклами
за реклама
.
,
Новини » 2015 Ноември 29 » 29 ноември 1945 – създаване на Федеративна социалистическа република Югославия
10:52 29 ноември 1945 – създаване на Федеративна социалистическа република Югославия |
 Югосла̀вия е название на държава, която съществува в последователни държавни форми на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Обхващала е западната част на южнославянските земи (сред които е и голяма част от българското землище, включващо Поморавието, Тимошко, Призренско.
Сръбско-българските крамоли в края на 13, и особено през 14 век, довеждат до сравнително лесното и бързо падане под османска власт на почти всички християнски земи на Балканите до края на 15 век.
Папската държава (756-1870) преследва, основно чрез дипломатически способи, постигане на политическа сплотеност между християнските народи в Югоизточна Европа (и в частност за тези, които са взаимно родствени, със сходни или близки езици, култура и светоглед), целейки неутрализиране на османското влияние, възпиране на турското нашествие към сърцето на Европа и окончателно изтласкване на исляма от Балканите чрез лансиране и сработване на идеята за южнославянско обединение.
През 16 и 17 век идеологическата обосновка на тези цели, с оглед съществуващото цивилизационно, религиозно и политическо статукво в европейския християнски контекст, е необходимост. Въз основа на тази доктрина в папската политика, поддържана и прокарвана най-вече от Свещената римска империя и от Венецианската република, възниква течението на илиризма.
През 1766 г. е закрита Печката патриаршия, а в следващата 1767 г. - и Охридската архиепископия.
В началото на 19 век сърбите получават автономия в рамките на Османската империя. Постепенно малкото княжество, разположено между 2 империи (Австрийската и Османската), натрупва самостойно опит и самочувствие, придобивайки амбиция за по-сериозна политическа тежест в Европейския югоизток.
Не без значение за модифицирането на идеята за южнославянско обединение е обстоятелството, че в рамките на автономното Сръбско княжество от 1817 г. влиза и значително българско население по река Велика Морава, разселено компактно най-вече източно от нея, и наричано първоначално от сръбските власти с названието сърбиянци.
През 1844 г. сръбският политик и бъдещ премиер Илия Гарашанин изготвя своето „Начертание“. Сръбското правителство, предчувствайки сгодите, които би могло да му донесе реализацията на старата идея на илиризма, започва негласно да толерира и покровителства всячески нейното развитие. Княжеството не щади средства за пропагандиране и налагане в политическия мир на Балканите на идеята за южнославянско обединение под сръбска доминанта. Османската империя е вече "болният човек на Европа".
През 1848 г. е изработен план за създаване на югославянска федерация (без словенците). Планът, иницииран от сръбското правителство, е съставен от дейците на Тайния белградски кръжок, сред които е имало и лица, близки до управляващите кръгове.
В началото на 20 век югославската идея сред южнославянските народи е чужда на сърбите, близка до хърватите и словенците, но неприемлива за българите, т.к. зад нея за последните прозира идеята за Велика Сърбия. Българите съзират, през призмата на историческия си опит, нови сърбошовинистични амбиции към българските земи зад въображаемата Югославия. Сърбите не симпатизират на идеята, защото „... тази стъпка може да доведе до завоюването и поглъщането на Сърбия. Към това се стремят някои хървати и словенци. Затова сърбите трябва да са предпазливи към всякакви планове за обединение на южните славяни.“.
За сърбите, които имат национална държава, тя трябва да се разширява. Затова гледат по-благосклонно на възстановяването на Стара Сърбия в нейните граници от времето на крал Стефан Душан. В същото време хърватите и словенците бленуват за национална независимост. В югославската идея те съзират "спасителния пояс", който ще ги изведе от австро-унгарското етническо море.
За Хабсбургската и Османската империи югославската идея е вредна. Вследствие от загубата на Централните сили в Първата световна война, последвана от естествения разпад на 2-те империи, реализирането на идеята за обединението на южните славяни в обща държава се явява логически край за геополитическо влияние върху Балканите от наследилите империите държави - Австрия, Унгария и Турция.
В края на Първата световна война, при очертаващия се германски разгром, Антантата вече не държи на запазването на Австро-Унгария. Подкрепяно от Франция и Англия, Кралство Сърбия от великосръбски гледни позиции предявява претенции към "балканското наследство" на Хабсбургите, разчитайки за задоволяването им основно на съюзническите си отношения, особени заслуги и принос за извоюване на победата за Антантата. Интегрирането на разнородно в етническо и верско отношение население на 2 бивши империи в нова и силна държава (каквато е необходима на Франция за запазване на статуквото след Версайските договори), изисква обединителна идея. Такава идея концептуално, в исторически, народностен и духовен план, е само югославската.
Първата Югославия (наследник на Кралство Сърбия) е формирана след Първата световна война през 1918 г. като Кралство на сърби, хървати и словенци, което е преименувано на Кралство Югославия през 1929 г.
Кралството съществува до април 1941 г., когато е разгромено от силите на Оста с военната операция „Ауфмарш 25“ (или Югославска операция), след което по-голямата част от нейната територия е поделена между победителите - Германия, Италия, Унгария, България, а на останалите земи (днешни Хърватия и Босна и Херцеговина) е създадена контролираната Независима хърватска държава.
Втората Югославия е държава, формирана веднага след Втората световна война. Нейните основи са положени в нелегалност през 1943 г., като е създадена непризнатата Демократична федеративна Югославия. Тя е преименувана на Федеративна народна република Югославия през 1945 г. (след края на войната), а след това - на Социалистическа федеративна република Югославия през 1963 г.
В тази форма Югославия остава до 1992 г., когато 4 от 6-те съюзни републики, които я формират, цялостно се отцепват - Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина.
Третата Югославия под името Съюзна република Югославия съществува до 2003 г., като обединява съюзните републики Сърбия (включваща и автономните области Войводина и Косово и Метохия) и Черна гора.
През 2003 г. държавата е преобразувана в хлабава конфедерация, наречена Държавен съюз Сърбия и Черна гора. На 3 юни 2006 г. общата държава се разпада на самостоятелните днешни републики Сърбия и Черна гора.
|
| Категория: История и култура | |
| Коментари: 0 | |